Какво означава процедурата за свръхдефицит срещу България. Страната трябва да представи

Какво значи процедурата за свръхдефицит против България. Страната би трябвало да показа ограничения до 15 октомври и да върне недостига под 3% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година

Съветът на Европейски Съюз откри процедура при несъразмерен недостиг против България. Това значи, че страната влиза в режим на засилено наблюдаване поради превишаване на допустимия бюджетен недостиг.

Причината е плануваният държавен недостиг от 4,1% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, при позволен предел от 3%. Очакването е България да остане над този предел и през идната година.

Процедурата не е санкция и не значи автоматизирано прекъсване на европейски средства. Тя е механизъм, посредством който Европейски Съюз слага съответни условия пред България — какви ограничения да предприеме, в какъв период и с каква цел.

Европейските правила изискват страните членки да поддържат бюджетния си недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг да не надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт или да понижава задоволително стабилно, в случай че е над този предел.

В случая с България водещият проблем е дефицитът, а не нивото на държавния дълг. Съветът на Европейски Съюз показва, че предстоящото превишение над прага от 3% не се изяснява изцяло с потреблението на изключението за разноските за защита. Това значи, че казусът не се свежда единствено до по-високи военни разноски, а до по-широко разминаване сред приходите и разноските.

Процедурата при несъразмерен недостиг е част от европейските правила за бюджетна дисциплинираност.

Когато страна от Европейски Съюз надвиши допустимия недостиг или има риск да го направи, Европейската комисия изготвя оценка. Ако има съображение, тя предлага на Съвета на Европейски Съюз да открие процедура. След това Съветът приема решение и рекомендации към съответната страна.

Целта не е просто да се уточни нарушаване, а да се вкара път за промяна — с съответни периоди, наблюдаване и условие за дейности.

България не е единствената страна под такова наблюдаване. Преди днешното решение в процедура по несъразмерен недостиг бяха девет страни: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Заедно с България, през днешния ден в процедурата влизат по едно и също време още четири страни — Германия, Естония, Латвия и Словения — поради предстоящо превишение на позволения предел от 3% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година

България би трябвало да предприеме ефикасни дейности и да показа нужните ограничения за понижаване на недостига до 15 октомври 2026 година

Съветът на Европейски Съюз задава и рамка за растежа на чистите държавни разноски. Според рекомендацията номиналният кумулативен ритъм на напредък на чистите разноски не би трябвало да надвишава:

4,2% през 2026 година 7,7% през 2027 година 11,4% през 2028 година 15% през 2029 година

Целта е процедурата да може да бъде прекъсната до 2029 година, в случай че България върне недостига под допустимия предел и извършва рекомендациите.

Процедурата не споделя на България тъкмо кои разноски да понижи или кои доходи да усили. Но слага ясна рамка: идващите бюджети би трябвало да демонстрират по какъв начин дефицитът ще бъде овладян.

На процедура това значи по-малко пространство за нови разноски без обезпечено финансиране. Възможните ограничения може да включват по-строг надзор върху настоящите разноски, обзор на неефективни стратегии, по-добра събираемост на приходите или отсрочване на част от плануваните разноски.

За хората и бизнеса това не значи автоматизирано повдигане на налози или неотложно орязване на заплащания. Но значи, че всяко ново харчене ще би трябвало да се пази по-внимателно и да се вписва в общата цел за понижаване на недостига.

Откриването на процедурата не води автоматизирано до санкция.

Първата стъпка е България да показа ограничения и да покаже, че подхваща ефикасни дейности. Санкции може да има, в случай че страната не извършва рекомендациите или не прави задоволително за промяна на недостига.

За страните от еврозоната финансовата глоба може да доближи до 0,05% от Брутният вътрешен продукт за миналата година и да се постанова на всеки шест месеца, до момента в който Съветът не реши, че са подхванати ефикасни дейности.

Самото разкриване на процедура при несъразмерен недостиг не значи автоматизирано прекъсване на европейски средства.

Рискът е по-скоро индиректен. Ако България не извършва рекомендациите и не демонстрира надзор върху обществените финанси, натискът от европейските институции ще се ускори. Това може да ограничи свободата на държавното управление при бъдещи бюджетни решения и да утежни оценката за фискалната непоклатимост на страната.

След приемането на еврото бюджетната дисциплинираност става още по-видима. България към този момент е част от валутен съюз, в който паричната политика е обща, само че бюджетите остават национална отговорност.

Процедурата не слага под въпрос участието на страната в еврозоната. Тя обаче значи, че ръководството на недостига ще бъде следено по-внимателно, а отклоненията от европейските правила ще имат по-голяма тежест.

Това не е първият сходен случай за страната. България беше сложена в процедура при несъразмерен недостиг през 2010 година, а през 2012 година Съветът на Европейски Съюз регистрира, че основанията са отпаднали и приключи спомагателното наблюдаване.

Това демонстрира, че процедурата не е непрекъснат режим. Тя може да бъде прекъсната, в случай че страната върне индикаторите си в допустимите граници и извършва рекомендациите на европейските институции.

Най-важната дата е 15 октомври. Дотогава България би трябвало да показа ограниченията си за понижаване на недостига.

След това Европейската комисия ще следи осъществяването, а Съветът на Европейски Съюз ще прави оценка дали дейностите са задоволителни. Ако страната извършва рекомендациите и върне недостига под 3% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година, процедурата може да бъде прекъсната.

Накратко: това не е финансова злополука, само че не е и условност. България би трябвало да покаже по какъв начин ще ограничи недостига, без казусът да се трансферира към идващите бюджети.